Ивет Горанова не спира да пренаписва историята на българското карате. 23-годишната българка спечели сребърен медал на световното първенство в Будапеща преди няколко дни и вече има нова цел.
„За Будапеща заминах с цел да стана световна шампионка. Малко не ми достигна. Така е трябвало да стане – сподели за Спортната джунгла Ивет Горанова. – Гледам на загубата с положителна нагласа. Сега имам още по-голяма мотивация и желание, за да стана световна шампионка след 2 години. Видях какъв е пътят, за да стигна до титлата. Ще бъда още по-подготвена.“
Горанова достигна до битката за златото след пет победи. В спор за короната тя се изправи срещу една от най-големите си конкурентки Туба Якан (Тур), но загуби с 1:8.
„Срещата започна добре. Първата минута водех мача, но когато стана 2:1 за нея излязох от мача – разказа Ивет Горанова. – Изгубих контрол върху срещата. Чувствах се стегната. Не толкова фокусирана. Изхабена от емоции. Много емоции хвърлих на елиминациите и най-вече в срещата с украинката на полуфинала. Това ми липсваше най-много. Емоцията и желанието за победа.“
Това беше трети медал за Горанова от световно първенство след двата бронза през 2018-а и 2021-а. Тази година тя спечели сребро и на Европейските олимпийски игри. Добрите резултати бяха постигнати с нов треньор. През новия сезон Горанова започна да работи с олимпийската шампионка Йована Прекович.
Ново начало
“Много неща се промениха със смяната на треньорa. Не всеки може да направи подобно нещо – добави Каратеката. – Труден процес. Започваш да изграждаш всичко наново с нов човек. В началото беше много трудно. Лека-полека успяхме да се сработим с течение на времето. Йована е с малко опит като треньор, но има страхотно виждане за каратето. За играта. Справя се повече от отлично.“
Промяната
Ивет признава, че не е правила кардинални промени в своята игра.
„Имам силни и слаби страни – допълни Горанова. – Силните страни си останаха основни в играта. Работихме върху слабите страни – движението, защитата. Това са неща, с които мога да загубя мач. Работихме върху самочувствието. Да излизам в категорията като една от най-добрите и по този начин да играя. Най-вече работихме върху изграждане на нашата връзка като треньор и състезател. Ние сме приятелки, но трябваше да сложим граници, за да може работата да върви.“
