Джудоката Ивайло Иванов (90 кг) е очаквал по-рано да спечели голям турнир, след като стори това за пръв път през 2015-а. Тогава той триумфира със златото в Абу Даби на ниво надпревара от Големия шлем. Преди броени дни ветеранът от Монтана повтори своето постижение с невероятен обрат на финала срещу Михаил Латисев (Мол). Успехът изведе българина до 13-ото място в световната ранглиста.
„Очаквах да стъпя на върха още преди това, но имаше доста дребни контузии, които ме спъваха. Нещо се случваше и ме връщаха назад – разказа Ивайло Иванов. – Не се отказах. Продължих. Трябваше ми време, за да се отпусна и да влизам на техники без притеснения в главата. Минаха 11 дълги години, но времето лети бързо. Доста години се задържах на високо ниво, защото продължавам да се забавлявам и да се боря. През 2015-а правех хубави състезания, но не стигах до медалите. Пробих в Абу Даби. Златото оттам ми помогна да взема квота за олимпийските игри в Рио де Жанейро. Тогава показах на всички моя характер и ниво.“
Финалната битка в Абу Даби се превърна в невероятен трилър. Националът губеше с две оценки – юко и вадзари, но се събра и спечели срещата.
Финалът
„Имах сили още в началото, но подцених ситуацията в партер и той ме хвана за задържане – разказа Ивайло Иванов. – Застоях се, защото ме беше притиснал хубаво. Поех въздух. Реших, че трябва да избягам и се получи. Когато станахме, поех отново въздух. Останах спокоен. Треньорът ме посъветва да не бързам, защото имам достатъчно време. Трябваше да си свърша работата. Той ми взе още една оценка. Гоних това, което се бяхме разбрали като тактика с моя треньор. Взех оценка и след това още една. Имах сили. Най-важното беше да остана спокоен, за да не гоня като полудял оценки. Достигнах до моя захват и направих съответната техника.“
Ивайло Иванов работи по отличен начин с треньора Венцислав Стоянов. Тяхното познанство датира отпреди две десетилетия.
„Работихме през 2007-а, когато влязох в ЦСКА. След това се разделихме. Когато Симеон Ценев почина, той се завърна към клуба с още няколко човека и остана там – разказа Ивайло Иванов. – Ако не бяха те, вероятно отборът нямаше да е това, което е. Има много деца. Борим се и работим правилно. Дай боже, след някоя и друга година да има още повече състезатели.“
Младите
През последните две години джудото отново започна да бележи сериозни успехи на млади състезатели. Момчета и момичета, които вече дават сериозна заявка да влязат в елита.
„В последните 5-6 години се смени президентът на федерацията и това е главната причина. Джудото е тежък спорт. Трябва дългогодишна подготовка – разказа Ивайло Иванов. – Имаше период, в който някои не успяха да устискат. Ако нямаш резултати, не получаваш заплата. 98% от младежите, които завършват, искат да изкарват пари. Интернетът много обърква хората. Виждат лесни пари. В спорта е трудно. Там е кучешка работа. Да се бориш, да гладуваш, но за да успееш, всяко нещо си има цена. Трябва да минеш през трудни моменти, за да успееш. Вижте борците – Новиков и Кирил Милов. Стискаха зъби две години. Не се бориха на големи първенства, но успяха, защото са отдадени. Чакат и тренират. Така трябва да бъдат и младежите.“
Финалният Мастърс турнир за годината ще бъде последната цел за 2026-а пред джудоката Ивайло Иванов и неговите колеги от националния отбор. Събитието събира 36-те най-добри състезатели от всяка категория според позицията им в ранглистата. Надпреварата ще се проведе от 18 до 20 декември в Душанбе.
Мастърс
„Дано да съм в още по-добра форма и да съм здрав – пожела си Ивайло Иванов. – Понякога този турнир е по-тежък от световно първенство. В първите 36-има може да има четирима японеца и четирима грузинеца, а на световно може максимум по двама от всяка страна.“
Ивайло Иванов е в отлични позиции за олимпийската ранглиста. Джудото е сред най-тежките спортове за класиране, защото целият процес продължава две години, през които се трупат точки от турнири.
„Гледам към четвърто участие на олимпийски игри. Направих добър скок с победата в Абу Даби, но трябват още много точки – пресмята опитният джудока. – Важно е да има медали. Лека-полека нещата се получават. Има още година и половина на квалификациите. Дай боже да отидем още повече хора в Лос Анджелис. Има много качествени млади момчета, които вървят отлично. Дано всички да сме здрави.“
