Кикбоксьорът Константин Стойков ще преследва сериозна натовареност през 2026-а. Той завърши годината с отлична победа над Марко Гермек с технически нокаут на галавечерта Maximum Damage 4 в Стара Загора.
„Вече има една насрочена дата за февруари. Не искам да я обявявам, за да не слагам тигана преди да съм хванал рибата – сподели за Спортната джунгла боецът на Dream Варна. – Целите за 2026-а са да направя 6-7 битки и колкото се може повече победи. Искам да израсна физически и ментално. Да надграждам с всеки следващ мач. Дано да има още битки на Senshi, защото там конкуренцията е голяма. Желанието ми е да покажа видим прогрес. Чакам предложения от всякъде и не се притеснявам от нито един съперник.“
Победата
Двубоят с Гермек в събота вечер приключи с лекарска забрана.
„Излязох с настройка за нокаут. Исках да приключа срещата по-брутално – разказа Константин Стойков. – Този път гледах мача му с Даниел Гецов. Превъзхождах го физически. С треньорите знаехме, че имам предимство. Бях по-бърз, по-рязък и по-силен. Исках да го прегазя, като съм максимално атрактивен. Бях приготвил интересни работи. Да сменям гардовете. Разнообразен арсенал от оръжия, но всичко свърши бързо. Доволен съм, че спечелих бързо. От друга страна не си наситих глада. Още ми се играе. Чакам предложения от всякъде и не се притеснявам от нито един съперник.“
22-годишният боец направи промяна и в подхода към своя двубой. Както самият той признава, често започва по-бавно в първия рунд и постепенно набира скорост.
„Исках като удари гонга, да тръгна напред. Дори треньорът от ъгъла ми викаше да намаля темпото. Докато казваше това, влезе коляното – сподели Константин Стойков. – Тази година направих две победи и загуба от класния бразилец Петрос Кабелиньо. Това е малко като брой мачове за моята възраст. Показах срещу Петрос, че мястото ми е там. Готов съм да се срещна догодина срещу бойци от неговата класа и по-висока. Отворен съм за предизвикателства.“
Освен тежките тренировки в топ клуба Dream Варна Стойков участва и на два лагера, организирани от Senshi. В първия инструктори бяха Анди Зауер и Алберт Краус. Вторият беше за по-тежки бойци.
Лагерът
„Лагерът е три дни, но е много натоварен. С по-леките правехме по три занимания на ден. Дърпаш много покрай легендите в спорта. С тях сме израснали – добави младият варненец. – Тези хора ни идват на крака. Дишаш от тяхната енергията. Постоянно гледах да си приказвам с тях. Питах ги най-различни неща. За техника и всичко останало. Те ми обръщат внимание. Говорих със Семи Шилт при едно условие за по-дълга комбинация. Той ми каза, че прекалено много се навирам до съперника. Харесвам холандския стил на игра. Събран, твърд и напред. Но обикновено имам по-добър обсег. Правихме спаринги, условни боеве и техники. Това помогна за мача със сърбина.“
Снимка: Senshi
