Легендата на българския кикбокс Владимир Вълев – Питбула, се качва за последно на ринга тази събота на шоуто Senshi. Той ще е бие срещу Карлос Гарсия (Исп) на галавечер в неговия роден град Варна.
„От доста време обмислях бенефис – призна пред Спортната джунгла Владимир Вълев. – Дори мислех да играя на ветерани. Когато говорих със съпругата, тя ми каза, защото не направиш едно Senshi. Малко на шега след последното издание споменах на организаторите. Не съм играл от осем години. След няколко месеца ставам на 40. Този последен мач ми дава изключителна емоция. Дано да успея да я изживея и да отправя положително послание на моите последователи. А именно – когато искаш нещо много силно, можеш да го постигнеш.“
Съперникът
Испанецът Санчес се би през февруари с Константин Стойков. Вълев внимателно е проучил неговия стил.
„Върви напред. Играе еднообразно. Държи високо темпо. Събран боец. Ще играем на близка и средна дистанция. Няма да се гоним по ринга, което е добре – добави Владимир Вълре. – Като сила на ударите и скорост съм по-добре от него. Той има стабилна издържливост, защото е активен състезател. Играе всеки месец. Надявам се да не съм ръждясал. Дано да съм поне на 70% от това, което съм бил. Ще се раздам. Ако господ е с мен и подготовката е протекла по план, ще покажа какво мога.“
Подготовката
Питбула призна, че е трябвало да нанесе корекции в тренировките.
„Променихме плана,, защото възстановяването беше трудно. От две тренировки на ден, преминахме на една – допълни световният и европейски шампион по кикбокс. – Сега съм леко изтощен от свалянето на килограмите. Дано като заредя с енергия да върна силата.“
Вълев ще навърши 40 на 10 юли. През последните години той продължи да се занимава с кикбокс, но в ролята на треньор.
„Дано емоциите да повлияят положително. В последните ми мачове излизах хладнокръвно на ринга. Без адреналин. Хората са свикнали да ме виждат как печеля. Вдигането на ръката и чуването на българския химн са незабравими. Всичко това в съчетание с емоцията по време на подготовката и на самия мач и хората,които ме подкрепят. Няма как да се опише с думи.“
